
С влизането си в класната стая лектор на семинар за възрастни раздава на всеки един от участниците моливи и лист хартия. Надига се вълна от ужас. Може да сте сигурни, че две трети от участниците започват да негодуват: „Да рисувам? Аз? Да не съм Пикасо?“, „Още в училище бях пълна скръб – просто нямам и капчица талант.“ Това е обичайната реакция. Ако и вашата реакция в подобна ситуация е такава, значи сте в огромна заблуда – заблудата, че креативността и изкуството са едно и също нещо. Повечето хора гледат на тях като на едно цяло и считат креативността за рядка дарба, с която само малцина са имали щастието да бъдат благословени. Истината е, че няма как да НЕ сме креативни. Въпросът е как да развием този естествен потенциал, който всеки от нас притежава.

Защо тогава става така, че повечето хора считат себе си за неспособни да построят стена с по-малко материали от обичайното и по начин, различен от общоприетия? Отговорът се крие в страха от допускане на грешки. Всеки иска да се представи във възможно най-добра светлина и не смее да обърне гръб на колективните норми. Предпочитаме да заложим на сигурното, да правим нещата така,както винаги сме ги правили и да оставим експериментите на хората на изкуството. Истината е, че без риск няма креативност. За да бъдем иновативни, трябва да приемем, че провалът е част от креативния процес. Да имаш щастието да си талантлив не е тайната на успеха. Гениалността, както всички знаем, е 1% талант и 99% труд, така че не спирайте да насърчавате креативността си и смело я превърнете в начин на живот!
Няма коментари:
Публикуване на коментар