Никой не обича да прави грешки. Но ако не искаш да прекараш живота си като отшелник, или затворен в себе си, ще ти се наложи да правиш доста погрешни ходове. Ако започнеш да се учиш от грешките си, опитът ти може да те изтласка много напред. Трябва да разбереш, че грешките са част от твоето самоусъвършенстване. Не се претоварвай с чувство за вина и съжаление, защото можеш да научиш много от грешките си.
Извинявай се с достойнство. Ако си направил грешка, която е наранила някого, трябва да му отправиш достойно извинение. Бъди ясен и обясни, че всичко е било неуместен инцидент и няма да се повтори. Доброто извинение може да ти помогне страшно много, когато се опитваш да си възвърнеш доверието на някой. Ако не се извиниш, защото те е срам или защото нямаш волята, човекът, когото си обидил, ще си остане обиден за дълго време. Ако извинението ти е искрено, има голям шанс да ти бъде простено. Много по-добре е да се извиниш лице в лице, а не по телефона или по e-mail-а. Но не прекалявай. Извинявай се само един път, когато си направил грешка. Никога не се извинявай по 150 пъти, за нещо, което си направил, защото ще изглеждаш жалък. Извинението е едно – прието или не прието, не се повтаря.
Не бъди перфекционист. Ако си решил да живееш, без да направиш нито една грешка, ще прекараш живота си, правейки абсолютно нищо. Няма нищо лошо в това да правиш грешки, те са естествена част от твоето израстване. Колкото повече отговорност поемаш, толкова по-вероятно е да правиш грешки. Ако изпитваш нужда да избягваш грешки на всяка цена, това води до психологическа бариера, която ти пречи да поемаш рискове. Ако направиш грешка, не се скривай в черупката си.
Не се оправдавай за грешките си. За жалост ни е вродено да се оправдаваме за грешките си. Когато направиш грешка, първоначалната ти реакция винаги е да се оправдаеш и да обвиниш някой друг. „Да ударих колата, но вината не беше моя. Приятелите ми ме разсейваха, докато карах…” Когато си направил грешка, шефът ти изобщо не иска да чува оправдания. Оправдаваме се за да запазим егото си. Понякога е най-добре просто да кажеш – „Да, направих грешка.”
Разбери защо си допуснал грешката. Грешките биват допускани, поради редица причини. За да избегнеш повторното им допускане, трябва да разбереш причината. Може например да си наранил някого, защото си бил ядосан и си го напсувал. Грешката е, че си се оставил да стигнеш до това състояние. Какво те е докарало до това състояние? Може би си бил изнервен и изморен, или пък някой те е наранил. Ако правиш подобни грешки, защото често си изморен, пробвай се да поспиваш повечко. Ако си постоянно изнервен, намери начин да се отпускаш.
Избягвай повторението на едни и същи грешки. Не трябва да се чувстваш виновен, когато си направил грешка, но едновременно с това, трябва да обмислиш нещата и да се поучиш от грешката си. Ако допуснеш същата грешка, това означава, че нямаш прогрес. Най-често грешките са допускани, заради вреден навик. За да избегнеш повторението на тази грешка, трябва да се отървеш от тези вредни навици. Това изисква внимателно обмисляне и постоянно усилие, за да промениш начина си на мислене. Колкото по-бързо разкараш вредните навици, толкова по-скоро ще започнеш да избягваш повторението на едни и същи грешки.
Грешките за възможност научаване на нещо ново. Човек се учи най-добре от собствените си грешки. По-добре е да излезеш на навън и да се провалиш няколко пъти, отколкото да прочетеш как някой друг се е провалил и просто да клатиш глава. Грешките са много важна част по пътя ти към успеха. Важното е да гледаш на грешките, като стъпки към един по-добър живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар